Електроенцефалография ЕЛЕКТРОЕНЦЕФАЛОГРАФСКОТО изследване представлява регистриране, многократно усилване и записване на електричната активност на човешкия мозък. То се осъществява чрез електроди, поставени на повърхността на главата, което е безболезнено и абсолютно безвредно. Прави се на деца и възрастни, като зависи от тяхната възрастта, сътрудничество, състоянието на съзнанието им /будност, дрямка, сън, кома/, техния вижиланс и мисловна активация, налични заболявания и приемани лекарства. Така електроенцефалографията е сред основните методи за изследване функционалното състояние на нервната система.
През 1928 г. австрийският психиатър Ханс Бергер осъществил първи регистрация на електрическите потенциали на главния мозък на човека, като използвал скалпови иглени електроди. През годините до днес електроенцефалографската апаратура и методите на анализ се усъвършенстват и достигат качествено ново равнище при използваните днес дигитални електроенцефалографи. Те позволяват чест контрол, удобно сортиране, архивиране и обмен на данни.
Електроенцефалографията /ЕЕГ/, заедно с другите съвременни методи на диагностика, гарантират успеха в разпознаването и лечението на много социално-значими заболявания, сред които е епилепсията, различните видове първично и вторично главоболие, мозъчните тумори, последиците от черепно-мозъчни травми, невроинфекциите, някои състояния на световъртеж и много други.
При регистриране на абнормности в ЕЕГ изследването се преценя провеждането на допълнителни изследвания на мозъка /компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, ангиография/ и клинико-лабораторни изследвания.
Все още незаменима е ролята на ЕЕГ при пристъпи с необичайни клинични прояви, при изолирано нарушение на съзнанието или при самостоятелни пристъпни автономни прояви. ЕЕГ има първостепенно значение за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата епилепсия, за определяне вида на епилептичните пристъпи и за осъществяване контрола на лечението им. Потвърдителните възможности на стандартната ЕЕГ са 40-50 %. При поне 15% от болните между пристъпите липсват ЕЕГ абнормности, но това не отхвърля диагнозата епилепсия. Едновременно с това, ЕЕГ абнормности могат да бъдат регистрирани и при съвсем здрави лица.
Едно от най-честите нарушения на главния мозък е епилепсията. Въпреки липсата на точни данни, около 50 млн души от населението на Земята страда от епилепсия. За България статистиката сочи около 70 хиляди болни. Диагноза епилепсия се поставя при наличие на два и повече непровокирани пристъпа. Едва 1/3 от хората, които получават епилептичен пристъп по време на целия си живот, развиват болестта епилепсия. При останалите 2/3 пристъпите се провокират обичайно от висока телесна температура, прилагане или отнемане на някои медикаменти /транквиланти, наркотици и др./, алкохол, черепно-мозъчни травми, инфекции на главния мозък, менструация, хормонално лечение, включително употреба на противозачатъчни средства. Епилептичните пристъпи са обикновено краткотрайни и се развиват в рамките на няколко минути.  Припадъците с гърчове и някой пристъпи с втренчване на погледа са винаги съпроводени от промяна в съзнанието и липса на последващ спомен за случилото се. Други протичат с главоболие, световъртеж, болки в корема, изтръпване или потрепване на крайник при ясно съзнание, поради което остават дълго неглижирани или неразпознати. При съмнение за епилепсия задължително се изследва състоянието на всички органи и системи. При неврологичния преглед обикновено не се установяват отклонения от нормата.

Можете да прегледате кратките резюмета на авторски презентации и статии за някои от социално значимите неврологични заболявания в раздел Диагностика и лечение.

Д-р Весела Петкова - специалист невролог, ЕЕГ, ЕМГ, рТМС