Главоболие Едно от най-честите оплаквания, почти 10% от оплакванията в общата практика, е ГЛАВОБОЛИЕТО. То има многообразни проявления – може да е дифузно, обхващащо цялата глава и локализирано в определена област от нея, може да е тъпо като натиск или напрежение, пронизващо или пулсиращо, може да е продължително, епизодично или пристъпно, с остро или постепенно начало. Понякога е единствено оплаквания, друг път съпътства други нарушения. Нерядко болният знае конкретните предизвикващи го причини, като промяна във времето, физическа или умствена преумора, психично напрежение, употреба на алкохол, кафе, цигари, липса на сън. Трябва да се има предвид, че малко структури във вътречерепното пространство са чувствителни на болка, а именно твърдата мозъчна обвивка, т.нар. dura mater, преминаващите в нея кръвоносни съдове, венозните синуси, мозъчните артерии по мозъчната основа, наречени базални артерии, както и черепно мозъчните нерви. Поради това много мозъчни заболявания всъщност протичат без главоболие. Причини за опасно главоболие могат да бъдат мозъчни кръвоизливи, менингити и енцефалити, хипертонични кризи, хидроцефалия, тромбози на венозен синус, възпаления на мозъчни артерии.
Главоболието се разделя на първично, вторично и краниални невралгии, централни и първични лицеви болки и други главоболия. Най-честите първични главоболия са мигрената и т.нар. спастично или тензионно главоболие, по-редки са кластеровото главоболие, главоболието при заспиване, кашлица и удар. Към вторичните главоболия се отнасят предизвиканото от травма на главата, при заболявания на шийните или мозъчни артерии, включително мозъчни аневризми и кръвоизливи, при мозъчни тумори, при прием на определени вещества или при спирането им /алкохол, опиати, някои лекарства и много др./, главоболието при високо кръвно налягане, при психични заболявания и други. В детската възраст преобладават първичните главоболия – около 80% от всички случаи, а в останалите случаи то е симптом на различни заболявания, като водеща причина са мозъчните травми, мозъчните тумори, мозъчни и немозъчни инфекциозни заболявания, но и различни рефракционни аномалии, заболявания на околоносните синуси, зъби и други.
Диагностиката на главоболието изисква прецизна анамнеза, соматично, неврологично изследване, консултации с очен лекар, специалист по ушно-носно-гърлени болести, при необходимост с психиатър и психолог. Компютърната томография (КТ) и магнитнорезонансната томография (МРТ) на главен мозък, и електроенцефалографията (ЕЕГ) са от значение за диагнозата на основните типове първично главоболие и диференцирането им от вторичното главоболие. Децата с главоболие трябва да бъдат проследявани около 4 месеца след появата на главоболието за динамика в обективното им състояния и при необходимост своевременно или повторно извършване на съответните изследвания.

Д-р Весела Петкова - специалист невролог, ЕЕГ, ЕМГ, рТМС