»
»
Паркинсонова болест
Типични са вцепененото, често приведено напред тяло, походката с малки крачки и липса на физиологичното синхронно движение на горните с долни крайници, нестабилносттта, обедняването на жестикулациите, мимиката, повишения ригидно мускулен тонус и треморът на ръцете, краката и понякога главата. Възможни са предшестваща или съпътстваща деменция, депресивни състояния и автономни /вегетативни/ нарушения, като мазна кожа, профузно изпотяване, повишено слюноотделяне, запек, задръжка на урина. Мускулните и гръбначни болки, настъпващи в началото, поради промяната в мускулния тонус и хипокинезата, често се интерпретират като ревматични. В напредналите фази пациентите лежат неподвижно с повдигната глава /«на въздушна вълглавница»/, с извит гръбнак, прибрани ръце и свити крака.
Заболяването започва след 40 годишна възраст, но може да се срещне и по-рано, дори в юношеството, като с възрастта честотата му нараства. Понякога се установява фамилност, при мъжете честотата е чувствително по-висока. Прогресира бавно, за 10 и повече години. Причините остават неизвестни, въпреки натрупването на много данни, касаещи генетиката и редица фактори на околната среда. Все пак, някои енцефалити, токсични причини /отравяне с въглероден окис, сероводород, циановодородна киселина, манган, живак/ и медикаменти /невролептици, антидепресанти, флунаризин s.сибелиум/ са сред редките, но етиологично ясни причини за поява на паркинсонов синдром.
При комбинацията на паркинсонови с мозъчни симптоми, последните се означават като «паркинсон плюс симптоми».
Поставянето на диагнозата се извършва по данни от обичайното неврологично изследване, отнесени към утвърдени клинични критерии. Провежда се медикаментозен тест и се измерва честота на тремора с помощта на електромиограф /ЕМГ/. Важно е да се отбележи, че и след най-прецизни изследвания, включително ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/ и позитрон-емисионна томография /ПЕТ/, диагнозата може да бъде поставена с точност в не повече от 85-90% от случаите.
В този аспект, много важен отличителен белег на паркинсоновата болест е доброто й повлияване от лечение. Лечението не повлиява 25-30% от случаите, което насочва към друго заболяване. За съжаление, постепенно доброто първоначално повлияване от лечение се променя и след около 5 години при 50% от болните се явяват сериозни усложнения от него, а след 10 години – при 80% от тях. Най-чести усложнения са влошаването на походката и движенията, неспокойни крака, поява на нощни кошмари, халюцинации, делири, параноидна симптоматика, поява или засилване на депресия, тревожност, на паметови смущения и обърканост. Ето защо цялостното лечение на паркинсоновата болест е насочено към подобряване на дневните активности и качеството на живот като цяло. От огромно значение са системно провежданите специализирани гимнастики, лечебното плуване, редовния масаж, евентуално логопедични занимания. В отделни случаи при конкретни показания се имплантира електрод в мозъка или се прилага хирургично лечение.
