Епилепсия Едно от най-честите заболявания на главния мозък е ЕПИЛЕПСИЯТА. Въпреки липсата на точни данни, около 50 млн души от населението на Земята страда от епилепсия. Най-голяма е заболеваемостта в детска възраст – 250/100000. За България статистиката сочи около 70 хиляди болни. Диагноза се поставя при наличие на два и повече непровокирани пристъпа. Едва 1/3 от хората, които получават епилептичен пристъп по време на целия си живот, развиват болестта епилепсия. При останалите 2/3 пристъпите се провокират обичайно от висока телесна температура, прилагане или отнемане на някои медикаменти /транквиланти, наркотици и други/, алкохол, черепно-мозъчни травми, инфекции на главния мозък, менструация, хормонално лечение, включително употреба на противозачатъчни средства. Трябва да се разграничават епилептичните от неепилептични пристъпи при нарушения на кръвообръщението, неврози и прочие. Една епилепсия, независимо от причините които я предизвикват, може да се представя с един или с различни по вид епилептични пристъпи. Епилептичните пристъпи са обикновено краткотрайни и се развиват в рамките на няколко минути.  Припадъците с гърчове и някой пристъпи със застиване и промяна в погледа са съпроводени от промяна в съзнанието и липса на спомен за случилото се. Други протичат с главоболие, световъртеж, болки в корема, изтръпване или потрепване на крайник при ясно съзнание, поради което често остават неглижирани и неразпознати. При съмнение за епилепсия задължително се изследва състоянието на всички органи и системи. Неврологичния преглед обикновено не установява отклонения от нормата. Основен метод за изследване остава електроенцефалографията /ЕЕГ/, като диагностичната й стойност нараства с прилагането на различни активационни процедури, като хипервентилация, фотостимулация, сънна депривация и по-рядко медикаментозна. При клинична преценка се провеждат продължително ЕЕГ мониториране в будност и сън, както и невроизобразяващи изследвания – компютърна аксиална томография /КТ/ и ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/. За съжаление, 1/3 до 1/5 от болните, т.е. 20-30% не се повлияват от лечението с антиепилептични медикаменти /АЕМ/. Това са така наречените резистентни или рефрактерни епилепсии, при които пристъпите продължават въпреки лечението. Това се обуславя най-често от по-сериозни мозъчни увреждания и по-характерно за епилепсии с начало в най-ранна детска възраст, голяма начална честота и различни  по вид пристъпи. Тук е мястото на епилептичната хирургия, която през последните години отбелязва значителни успехи и развитие. По-рядък метод за лечение на епилепсия е стимулиране на мозъка чрез nervus vagus - блуждаещия нерв, посредством имплантиран подкожно, в близост до него електрод. Кетогенната диета е друго средство, прилагано за лечение на епилепсия и специално при синдромите на Уест и Ленокс-Гасто, характерни за ранната детска възраст.

Д-р Весела Петкова - специалист невролог, ЕЕГ, ЕМГ, рТМС