»
»
Увреждания на периферни нерви. Дискова херния
УВРЕЖДАНИЯТА НА НЕРВ могат да възникнат травматично при порезни, прободни, огнестрелни рани, много често придружава счупванията и изкълчванията на стави, но се случва и при силен натиск или опъване на нервите. В тези случаи нервите могат да бъдат увредени първично при травмата, но също седмици, месеци и дори години след нея, като т.нар. късни увреждания.
Някои лечебни техники също могат да доведат до увреждания на нерви, например грешни намествания на кости или остеосинтезни операции при счупвания на кости, нерядко лошо апликирани инжекции.
Хронични увреди от натиск върху периферни нерви в техните физиологично тесни канали са т.нар. тунелни синдроми и компресивните синдроми.
Понякога за уврежданията на периферни нерви допринасят и латентните токсични увреждания от алкохол или при захарен диабет.
Ако един периферен нерв претърпи ограничено увреждане, почти винаги от механични фактори, се установяват отпадни прояви дистално от мястото на увредата, включително двигателни /вяла пареза, отпадане на рефлекси и след 3-4 седмици мускулна атрофия /, сетивни прояви /нарушена повърхностна и дълбока сетивност, болки и парестезии като мравучкане, тръпнене/ и вегетативни прояви /посиняване, побледняване, спадане на кожната температура, анхидроза, загуба на окосмяване, промени по ноктите и дори в костите, което се нарича Suddeck-атрофия/.
Понякога при частичното увреждане на нерв могат да бъдат установени и възбудни прояви, които могат да бъдат двигателни /потрепвания в мускулите като фибрилаци и фасцикулации, пристъпни и тонични болезнени мускулни схващания – крампи, като тетанична проява, като проява на диабетна полиневропатия, бъбречна недостатъчност, подагра, никотинова или алкохолна зависимост/ или сетивни възбудни прояви /болки при разтягане на нерва, парестезии, проектирани болки от вътрешните органи в кожни зони на Хед, липса на болка по някои от клоновете на троичния нерв след херпес зостер и др./.
Плексусните синдроми са свързани с техните анатомични особености – те имат първични стволове от изгождащи от гръбначния мозък нерви, влакната на които се прегрупират в плексуса и образуват техните вторични стволове, които образуват големите нерви на крайниците. Уврежданията на цервико-брахиалния плексус са най-често травматични /падане от мотор, счупване на ключицата, прободни, огнестрелни рани, родова травма или заклещване на ръката при въртяща се машина, но също от неправилно положение на ръката при наркоза или по време на сън, при натиск от патерица или тежест върху рамената, например раница, нерядко разположени в близост тумори, като този на Pancoast в белодробния връх/. Уврежданията на лумбосаркалния плексус са най-често свързани с туморни или възпалителни заболявания в малкия таз, но могат да бъдат травматични /при тъпи травми на корема или тежки тазови счупвания/ или свързани с лъчеви увреждания, както и спонтанни кръвоизливи при антикоагулантно лечение.
Нервните коренчета /сетивни и моторни/ изхождат от гръбначния мозък. Във връзка с по-горе обясненото прегрупиране, т.нар. коренчеви синдроми се различават ясно от уврежданията на плексус или на периферен нерв. Тяхното увреждане е най-често механично, свързано с притискане от увреден междупрешленен диск /дискова херния/ или притискания при множествени структурни промени на дискове и прешлени /травми, тумори, остеопороза и спондилоартроза/.
Полиневропатните синдроми от друга страна са дифузни заболявания, засягащи в различна степен всички периферни нерви, винаги двустранно и повече дистално, като по-често се проявяват по-изразено в долните крайници. Те са обусловени от метаболитни, токсични или възпалителни причини, в определена зависимост от които симптомите са повече двигателни, повече сетивни или повече вегетативни.
В диагностичен аспект, освен клинико-лабораторните и рентгенови изследвания /рентген, скенер/, задължителен минимум е електро-миографското изследване /ЕМГ/ и електро-неврографията /ЕНГ/
