Деменция ДЕМЕНЦИЯТА е заболяване, което води до затруднения в ежедневното функциониране на болния при съхранено съзнание, поради настъпване на значим упадък на множество когнитивни функции /ще разясним по-долу/. Деменцията може да бъде свързана с атрофия на мозъчната кора, с дегенеративно увреждане на подкоровото бяло вещество или подкоровите мозъчни ядра, със заболявания на мозъчното кръвообръщение, ендрокринни заболявания, множествена склероза, интоксикации, включително алкохол и медикаментозна, невроинфекции, СПИН и други.
Над 25 милиона души по света страдат от деменция, като всяка година се регистрират почти 5 милиона новозаболели. Прогнозира се броят на засегнатите да се удвоява на всеки 20 години, като се очаква да надвиши 80 милиона през 2040 г. Тази тенденция ще е особено подчертана в развиващите се страни. Броят на болните в България е около 80-90 хиляди души или малко над 1% от населението. В САЩ от деменция страдат 4 милиона души, като разходите за тях са 100 милиарда долара годишно. Инвалидизацията в години след 60 годишна възраст е 11%, повече от тази при инсулт, инфаркт, ставни и дори ракови заболявания, а тежестта на инвалидизация се сравнява само с тази при увреждания на гръбнака и терминалните стадии на рака. Честотата нараства с възрастта - от 1% под 65 г. до 25-35% над 85 г. Съдовите деменции представляват 10-15%, а болестта на Алцхаймер 50-60% от всички деменции.
Лекото Когнитивно Нарушение /ЛКН/ стои между нормалното стареене на мозъка и най-ранните прояви на деменция. Характеризира се с отслабване на паметта, предимно вербалната епизодична памет, наричана и автобиографична, като рядко и назначително са засегнати т.нар. екзекутивни функции /ще разясним също по-долу/. ЛКН прогресира до болест на Алцхаймер с честота 10-15% годишно, за разлика от здрави възрастни, които заболяват с честота 1-2% годишно.
Болестта на Алцхаймер се развива постепенно, като освен нарушение на паметта се регистрира и поне едно когнитивно нарушение – на речта /афазия/, на двигателната дейност при липса на двигателен дефицит и съхранено разбиране /апраксия/, на възможността за разпознаването и идентифициране на обекти и дразнения при съхранени сетива /агнозия/ или на възможността за планиране, организиране и етапно изпълнение на всяко по-сложно действие /екзекутивни функции/.
Съдовата деменция се отличава с начало непосредствено след мозъчен инсулт и стъпаловидно влошаване, относително съхранени екзекутивни функции и наличие на неврологични симптоми. Медикаментозното лечение подобрява ежедневното функциониране, отлага паметовия и когнитивен упадък в по-ранните етапи на болестта.

Д-р Весела Петкова - специалист невролог, ЕЕГ, ЕМГ, рТМС